Пристрастеността - желанието са се „нахраним“ с по-слаба душа ♥ Гари ЗУКАВ
(Lovers Man and Woman, 1914 - Egon Schiele)
Пристрастеност
Докато не приемете обстоятелството, че сте пристрастени към нещо, не можете да започнете да се освобождавате от тази своя взаимозависимост. Докато не осъзнаете пристрастеността си, не сте способни да намалите властта й. Личността се мъчи да оправдае пристрастеността си. Придава й възпитан тип. Представя я пред себе си и пред другите като нещо желателно и потребно. Човекът, привързан да вземем за пример към алкохола, твърди себе си и другите, че той му оказва помощ да се отпусне, да си отпочине след един под напрежение ден, повдига настроението му и по тази причина е нещо позитивно. Човекът, привързан към секса, твърди себе си и другите, че инцидентните полови срещи са израз на непосредственост и обич, че те отразяват развити, демократични възгледи и затова са нещо желателно.
Да признаете личната си взаимозависимост изисква вътрешно изпитание. Изисква да сте наясно със зоните в живота ви, в които губите мощ, в които сте следени от външните условия. Изисква да преминете през всичките си отбрани. Дори когато се стремите към изясненост или външните условия сочат за съществуването на привързаност, да вземем за пример шофирайки пийнал, причинявате злополука или проваляте своя брак поради разгулния си живот - вие постоянно настойчиво продължавате да възприемате зависимостта си просто като един проблем - в началото като дребен проблем, по-късно като по-голям, а след това и като забележителен.
Защо личността отхвърля да признае своята привързаност?
Да признаете пристрастеността, да приемете, че сте пристрастени към нещо, значи да признаете, че част от вас е отвън надзор. Личността отхвърля да признае пристрастеността си, тъй като това я принуждава да реши дали да остави неконтролируемата част такава, каквато е, или да я промени. След като признаете, че сте пристрастени, не можете да се преструвате, че не сте. Не можете да се отървете от зависимостта, без да измененията живота си, без да измененията метода, по който възприемате себе си, без да измененията цялостната си сетивна и мисловна настройка. Не желаеме да създадем това, тъй като да се противопоставяме на смяната е в нашата природа. Затова отхвърляме да признаем и пристрастеността си.
Пристрастеността не е просто привличане. Естествено е мъжете и дамите да изпитват взаимно удивление, любов и привличане. Пристрастеността е повече от това. Тя се характеризира с магнетизъм и боязън. Има привличане плюс боязън, плюс неестествено мощен прилив на сила. Привличането е приятна страна от живота. То може да бъде задоволено и оставено, само че не и пристрастеността.
Тя не може да бъде задоволена. Пристрастеността към секса да вземем за пример не може да се задоволи с правенето на секс. Това е първият симптом, че следената динамичност, която на тип наподобява на полова взаимозависимост, не е полова. Изпитваното маниакално полово привличане (или отвращение) служи на една по-дълбока динамичност. Сексуалната привързаност е най-разпространената измежду хората, тъй като казусът за властта е най-тясно обвързван с опознаването на човешката половост. Сексуалността и властта са били основани в човешкия жанр, с цел да се допълват взаимно. Затова всеки човек, чиято половост е отвън надзор, в реалност има проблеми с управлението на личната си мощ.
Каква е динамичността, стояща в основата на половата фикс идея?
Маниакалното полово привличане е сигнал за индивида, който го изпитва, че в този миг му липсва мощ и желае да се „ нахрани “ с една по-слаба душа. Това е динамичността зад всички пристрастености - желанието да се улови някоя душа, по-нестабилна от вашата. Това звучи грозно, а също толкоз грозно е и да го преживееш, само че то е ядрото на всичко негативно в човешкия жанр. Сексът без респект, както и бизнесът без респект, и политиката без респект, и всяка друга активност, вършена без респект, съставляват едно и също. Една душа дебне друга, по-слаба от нея душа. Следователно методът да се измъкнете от половата привързаност е, когато изпитате привличане, да си напомните, че в този миг ви липсва мощ и желаете да впримчите някоя по-слаба от вашата душа. Позволете на това схващане да проникне надълбоко във вас и в случай че в този миг решите да се отдадете на пристрастеността си, вие би трябвало да преминете през личната си реалност.
Разгледайте от близко динамичността, в която сте по-паднали, и ще видите, че когато една душа се стреми да вкопчи някоя по-слаба душа и по-слабата откликне, то и двете души са слаби. Кой кого се мъчи да хване? Логиката на петсетивната персона не може да схване това, само че по-висшата логичност на сърцето го вижда ясно. Нима фактически има разлика, когато две съзнания се пробват да се свържат в една динамичност, която в края на краищата би довела до баланс, в случай че и двете имат идентични изчезнали елементи? Онова, което предизвиква потребността да господстваме да вземем за пример, е същото, което провокира потребността да се подчиняваме. Въпросът е коя роля ще избра душата, с цел да премине през тази битка.
Дръжте се за мисълта, че сами създавате прекарванията си. Страхът ви идва от мисълта, че някоя част от вас основава такава действителност, каквато желае, без значение дали вие я желаете или не а вие се чувствате безпомощни да го предотвратите. Но това не е по този начин. От изключителна значимост е да разберете, че вашите пристрастености не са по-силни от вас. Не са по-силни от това, което желаете да сте. Макар да ви наподобява по този начин, това ще стане единствено в случай че вие му позволите да стане. Както с всяка уязвимост, пристрастеността не е по-силна от душата или от силата на волята. Нейната мощ демонстрира само степента на усилието, което ще ви е нужно, с цел да осъществите смяната, да станете цялостни в тази област на живота си.
Като си проправяте път през своите недостатъци и усещате пластовете на маниакалното привличане, задавайте си значителните въпроси на духа. Следвайки тези импулси, усилвам ли своята просветленост? Носи ли ми това същинска мощ? Ще ме направи ли по-любещ? Ще ме направи ли по-цялостен? Задайте си тези въпроси.
Ако решите да постигнете целокупност, придържайте се към решението си. Избирайте умно, тъй като в този момент властта е напълно във ваши ръце. Не подценявайте силата на съзнанието. Ако всеки ден и във всеки миг избирате умишлено, вие се изпълвате със мощ и по-нисшата ви същина се разпада.
Докато не запълните непълнотите на своята персона, вие постоянно ще имате пристрастености. За да се освободите от зависимостта си, е належащо да на-влезете в тези непълноти, да разберете, че те са същински, и да ги доведете до светлината на съзнанието, с цел да бъдат изцелени. Необходимо е да проникнете в тези свои елементи, които имат такава власт над вас, да осъзнаете ясно какъв брой надълбоко се намират те във вас и да ги видите колкото се може по-честно. Може да се окаже, че това, към което сте пристрастени, е доставило едно от дребното същински удоволствия в живота ви. Кое е по-важно за вас - вашата целокупност и независимост или удоволствията, които извличате, като задоволявате зависимостта си?
Когато се борите с една взаимозависимост, вие работите непосредствено за излекуването на душата си. Работите непосредствено с главното в живота си. Това е трудът, който би трябвало да се постави. Като навлезете в най-големите си битки, вие посягате към най-висшата си цел. Като осветлите, излекувате и освободите най-дълбоките негативни потоци в себе си, вие позволявате на силата на душата непосредствено да навлезе във вас и да образува прекарванията и събитията от материалната реалност и по този начин гладко да реализира дилемите си на Земята.
Из: „ Мястото на душата “, Гари Зукав, ИК „ Сарасвати “, 2000 година
Картина: Lovers Man and Woman, 1914 - Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
